Р Е Ш И :

1. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

2. Страната следва да представи списък за разноски по чл. 80ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, закойто е представено доказателство.

3. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК,съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

4. Разноските, направени от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

5. Направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

6. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 48, ал. 2 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

7. Особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК недължи държавна такса, тъй като същата се дължи от страната.

8. Липсата на представен списък по чл. 80 ГПК в хипотезата,при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските .

9. Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 ГПК, е недопустима.

10. Държавните учреждения дължат държавна такса привъззивно и касационно обжалване на решения по трудови дела и дела по искове за парични вземания на държавните служители по Закона за държавния служител.

11. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция.

12. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК при обжалване е съдът, пред който е направено искането.

13. Компетентен да се произнесе по искане за освобождаване от внасяне на такси и разноски по чл. 83, ал. 2 ГПК е съдебният състав,разглеждащ делото.

14. Началният момент, от който започва да тече срока по чл. 248,ал. 1 ГПК за подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за решението,ако същото е обжалваемо.

15. Решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

16. Минималният размер на адвокатското възнаграждение по трудови дела с определен материален интерес се определя по чл.7,ал.1, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

17. По жалба срещу решение за допускане на делба се дължи държавна такса като по неоценяем иск по чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

18. Държавна такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите,посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство.

19. Понятието “разноски по прехвърлянето на имота” по смисъла на чл. 364, ал. 1 ГПК включва и нотариална такса.

20. Размерът на държавната такса при предявен иск за връщане на вещ, предадена на облигационно основание следва да се определя от вида на търсената защита и съответно приложимата материално правна норма, която е от значение за цената на иска по чл.69 ГПК.

21. По дела, съставляващи спорна съдебна администрация,когато друго изрично не е предвидено в нормативен акт, се дължи държавна такса в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

22. Държавната такса в производство по налагане на мерки за защита от домашното насилие (чл. 11,ал. 2 и 3ЗЗДН) е в размера по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

23. Държавните служители в МВР са освободени от заплащане на държавни такси по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение.

24. Определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

Особено мнение на съдия Дария Проданова по т.3 на Тълкувателното решение, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 год. на ОСГТК.

Считам, че макар да е резултат на недобра нормотворческа техника,ограничението по § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 год. не влиза в противоречие с чл.36 ЗА и чл.78 ал.5 ГПК и не променя правомощието на съда за редукция на разноските, съобразно размерите на адвокатските възнаграждения,регламентирани с Наредбата.

На първо място, препращането на чл.78 ал.5 ГПК е към чл.36 ЗА,чиято ал.2, от своя страна, препраща общо към Наредбата (вкл.§ 2 от ДР), а несамо към нейния Раздeл ІV. т.е. формално противоречие между чл. 78 ал. 5 и § 2 от ДР на Наредбата не е налице, дори опосредствено, чрез чл. 36 ал. 2 ЗА.

На второ място, не е налице противоречие на подзаконовия нормативен акт с волята на законодателя, въвел разпоредбата на чл. 78 ал. 5 ГПК и извън формалното и външно изразяване. Това е така, поради обстоятелството, че Раздел ІV на Наредба № 1/2004 год. действително определя размера на минималните възнаграждения, но само за една инстанция. Това изрично е посочено в титулната му част. В този случай, редукцията по чл.78 ал.5 ГПК, съобразно тълкуването на мнозинството на ОСГТК, би била приложима, само ако отразеното в договора за правна помощ възнаграждение е обозначено като такова за една инстанция. Ако липсва такова уточнение и упълномощаването е валидно до приключване на делото във всички съдебни инстанции (които са презумтивно три), минималният размер по чл.7 и сл. от Разд.ІV на Наредбата би следвало да се утрои. т.е. отново би бил постигнат ефектът на § 2 от ДР на Наредбата, независимо, че систематичното му място не е там и редакцията му е неудачна, както бе посочено по-горе.

И на последно място, отпадането на въведения с § 2 на ДР критерий за размера, би усложнило преценката на съдилищата по прилагането на редукцията, което би могло да доведе до увеличаване на производствата по нейното оспорване по реда на чл. 248 ГПК.

Съдия: / Д. Проданова / / Т. Нинова/ / Ж. Декова/ / Т. Митова/

Особено мнение по т. 18. от Тълкувателно решение № 6/2012 на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по гр.д. № 6/2012

В т.18. от тълкувателното решение се приема, че държавната такса в хипотезата на обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК се дължи съгласно чл. 72, ал. 1 ГПК за всеки съединен иск в размерите, посочени в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като от общия сбор се приспада вече платената такса в заповедното производство.

Това е правилният отговор на поставения въпрос, но с него не се уеднаквява констатираната противоречива съдебна практика.

Противоречивата съдебна практика се основана не на различното тълкуване на закона, а на различното разбиране за смисъла на чл. 1 и чл. 12 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Съдебната практика е единна, че таксата в заповедното производство се определя в размер на 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 20 лева.

Противоречива е съдебната практика по определянето на таксата в исковия процес: едни съдилища приемат, че дължимата такса в исковия процес се определя в размер на 4 на сто върху цената на всеки отделен иск, но не по - малко от 50 лева; а други съдилища – че по искова молба, насрещна искова молба или молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на предявените искове, но не по-малко от 50 лева; т.е. няма съмнение, че минималният размер на таксата от 20 лева е за едно заявление, като е без значение колко вземания се предявяват с него (обикновено вземанията са три: за главница, за лихви и за разноски), но противоречията възникват, тъй като едни съдилища приемат, че минималният размер на таксата от 50 лева е за всеки отделен иск, а други – че минималният размер е за една

искова молба, една насрещна искова молба или една молба на трето лице със самостоятелни права, като е без значение колко искове са предявени.

Правилно е второто разбиране. Минималният размер на таксата не е определен за всеки отделен иск. Макар таксата да е пропорционална, тя има абсолютно ограничение и то (ограничението) трябва да е разходо ориентирано както всички прости такси. Разходите за осъществяване на съдопроизводството не зависят от броя на разгледаните искове а от броя на отделните производства (веднъж се образува дело, връчват се едни книжа, провежда се едно заседание по всички искове, връчва се един съдебен акт и т.н.).

Когато с едно заявление са предявени 5 вземания по 100 лева всяко, дължимата такса в заповедното производство не е нито 10 лева, нито 100 лева, а 20 лева. Когато същите вземания са предявени с една искова молба по реда на чл. 422 ГПК, дължимата такса в исковото производство не е нито 20 – 10 = 10 лева, нито 250 – 100 = 150 лева, а 50 – 20 = 30 лева.

Борислав Белазелков Теодора Нинова

Особено мнение по т. 24

С действащия ГПК е въведен нов, специален ред на контрол върху решението в частта му за разноските. В разпоредбата на чл. 248 ГПК се предвижда в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо, в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страната да допълни или измени решението в частта му за разноските. Компетентен е съдът, постановил съдебният акт и по изключение от правилото на чл.246 ГПК, той би могъл в обсъжданата част да внесе промяна, независимо дали допълва решението, когато въобще не е определил отговорността за разноски, въпреки валидното сезиране за това, или по искане на страната да измени решението, поради наведени от нея доводи за неговата неправилност в тази част. Тази процедура е приложима пред всеки съд, постановил съдебен акт и сезиран с искане за разноски за производството. Развитието на процедурата предполага уведомяване на противната страна, която може да представи отговор.

Следователно налице е самостоятелно производство, тъй като е въведен специален ред, който установява инициирането му, развитието му и съответно предвижда и инстанционен контрол върху акта, с който то приключва. Така ал. 3, на чл. 248 ГПК установява изрично, че определението, с което съдът се произнася по искане по чл. 248, ал. 1 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. С оглед тази изрично предвидена обжалваемост на акта, с който приключва специално уредената процедура по изменение, респ. допълване на решението в частта му за разноските, може да бъде изведена и неприложимост на чл. 274 ГПК. Текстът предвижда обжалваемост на определенията по други критерии. Този извод произтича и от предвидените в чл. 274 ГПК различни хипотези, обуславящи и контрол по реда на функционалната подсъдност.

Чл. 248, ал. 3 ГПК извежда като условие за обжалваемост на определението начина, по който се обжалва решението. Когато се обжалва решение на въззивен съд, независимо от това, че е постановено за първи път от него, то подлежи на касационен контрол. Няма причина да се приеме, че контрола, в частта на същото решение за разноските е по реда на въззивното обжалване, уредено в чл.274, ал.2 ГПК. Касационната инстанция в случая не може да действа като въззивен съд спрямо въззивното решение или отделни негови части. Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, която урежда касационно обжалване на определенията на въззивните съдилища, също не съдържа хипотеза, която да обхваща регламентираната от чл. 248 ГПК възможност за обжалваемост на решението в частта му за разноските, след провеждане на процедурата по чл. 248, ал. 1 и 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 248 ГПК се създава специален ред, по който се обжалва решението в частта му за разноските. Поради това, тази обжалваемост не попада в нито една от хипотезите на чл. 274 ГПК, а е специална спрямо него като изрично регламентирана. Или, тя също установява правило за касационно обжалване, на каквото подлежи и решението, от което е част, като това обжалване, също както и обжалването на решението е факултативно, т.е. осъществявано при предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Елеонора Чаначева; Албена Бонева; Боян Цонев; Камелия Ефремова; Бонка Йонкова; Емилия Василева; Татяна Върбанова; Мариана Костова; Борислав Белазелков; Светла Цачева; Теодора Нинова